Тук ще ви срещна с хора, които са станали част от мен в различни етапи от живота и сме съхранили една топлота и привързаност към себе си до ден днешен.
Попитах ги какво е първото, което се сещат като чуят Мариела и се забавлявах изключително много да изчета импровизациите. Да не мислите, че им дадох дни да пишат?
“ Малка, градска персона с остър ум, заразителна, позитивна енергия, усмивка с 96 бели зъба и сърце по-голямо от НДК.”
На Мартин му беше трудно като казах, че искам максимум две изречения, а не три листа голям формат, но все пак се справи със задачата.
“Мамариелка е свежото начало и край, което превръща рутината на ежедневието да изглежда забавна, неангажираща и никога досадна. Сигурна съм, че и миенето на чинии е страхотен фън! Пристрастена съм към любовта във всеки малък детайл от думите до червилото. Разбира се, всички я следваме заради ежедневните неволи на най-чистото и мило русо бебе!”
Когато кажеш “кратко” на филолог, никога не знаеш какво да очакваш, но и Елица се постара. Знам, че й костваше много!
Извинете, тя не е приключила:
“Също, ако можем да задаваме въпроси от типа whats in your bag – колко бели тениски и кецки имаш god dammit???”
След този ескперимент, осъзнах, че съм заобиколена от инженери и филолози. Филолозите, разбира се приеха идеята присърце, инженерите още философстват, но не пишат. Ето и малко красиви думи от третия в бандата – Ива:
“Мамариелка е светлина в очите, огън в косите и усмивка на лицето.. всъщност тя цялата е една усмивка..”
Сигурно вече си обяснявате защо още не съм качила снимка в инстаграм, на която да не съм като зелка озъбена. Просто не ми се получава. Но съм обещала, че ще кача, та stay tuned.
Ок, Гергана мина next level в това предизвикателство. Върна ме толкова назад във времето, че с днешна дата дори се почувствах леко стара, защото, хора, това е било преди сто и десет години , лудо време, по което ми стана леко носталгично, и мило.
П.С. За Пюрето няма да говорим, надявам се, моля ви се, ако ме обичате. Ето я и нея:
“Мариела а.к.а Пюрето, позната от едни изминали години като Майспейс принцеса, сега властваща в Инстаграм. Десетилетие приятелство, изпълнено с много Ноу Сенс, Английска и Американска литература, аулини, кексове, музика, кучета, бебета и много любов.”
От Майспейс до русото бебе, си е една цяла епоха.
Казвам ви, обичам ги тези хора. С едните съм учила, с другите ме е срещнал интернета и те са толкова различни и прекрасни, а думите им само затвърдиха чувствата ми към тях. Казвам край на това about me с Иван, който сами ще разберете, че не е от бандата на филолозите:
“Асоциацията е слънчев и цветен човек, с цветно дете и мъж. Всъщност ми идва “слънчева”, “татуировки”, “Красьо”, (тук се смее, то и аз се смея), ама слънчева е с абсолютна тежест. Много си усмихната в моето съзнание. ”
Не можеше да е по-добро, нали?
M