Колко често стоим пред отворен гардероб и идеи за различни комбинации препускат през съзнанието ни?
За мен всяка дреха носи история, а всяко съчетание пише нова. Различните трендове са вдъхновение, но не залитам твърде много по тях. Придържам се към стила си и смятам, че той пряко кореспондира с цялостното излъчване и заряда, които нося.
Не знам дали винаги са нужни думи, с които да опишеш начина, по който се обличаш.
Минала съм през много периоди и стилови залитания като едни от най-фрапиращите са, разбира се, в тийнейджърските ми години. Карирани панталони (това остана и до днес), широки тениски, фиби и гердани, колкото съществото ми може да понесе. Не беше задължително нещата да си отиват, просто да са по много.
И с днешна дата го намирам за някак чаровно, но
не ме разбирайте погрешно – падам си по кича, но по умерения кич. 🙂
Наскоро исках да се подстригвам късо. Беше ме обзела лека носталгия към точно тези години, но Емо беше категоричен, че тъкмо съм заприличала на момиче, не е редно да експериментираме твърде много с визията.
Аз съм градски тип момиче, което често посяга към абсолютните “Basics”. Има нещо много чаровно в тях, особено ако им добавиш нещо от себе си. Нещо, което да придава завършен вид и цвят, така че отново да няма колебания кой пристига в тези дрехи. Предпочитам „нов поглед“ над класиките и инвестиция в дрехи, с които мога да се забавлявам по-дълго от един сезон годишно.
В предизвикателството на Mall Plovdiv – „Кой го носи по-добре“, трябваше да съчетаем точно една такава класика – белите кецове. Поех си дълбоко дъх и се впуснах в това приключение.
Белите кецове позволяват почти всяка приумица на въображението ти да бъде изпълнена – да изглежда красиво, стилно и щуро.Няма да повдигаме темата колко точно имам в шкафа за обувки, защото не съм сигурна, че мога да отговоря точно, но да кажем, че думичката “много” не е достатъчно описателна.
В избора си на тоалет реших да заложа нещо, което да е супер подходящо за ежедневието. Да е леко феерично – в унисон с пролетта – и да съчетава любими за мен елементи, по които лесно бихте ме разпознали. В случая това е бялата тениска.
Полата има в себе си всичко, което крещи “Здравей, хубаво време, колко време трябва да те чакам?“, както и “Извинявай, Мариелче, но заслужавам да ме разходиш за поне два коктейла в петък вечер!“
Майка ми ме научи да съм нежна и деликатна в избора на бижута. Бавно, но много успешно това, което ви разказах за фибите и герданите остана назад във времето и днес рядко може да ме видите с нещо крещящо. Предпочитам играта с цветове в дрехите, а бижутата – предимно обеци и колие, които да се забелязват, само когато слънцето реши да ги погали.
Колко свобода и положителна емоция ми донесе предизвикателството на Mall Plovdiv, може да видите във видеото в профила им. В случай, че ви харесва какво избрах за моя финална визия, гласувайте в коментар под поста.(цък тук)
И разбира се, емоциите не може да са само за мен – трима от гласувалите ще имат шанс да спечелят ваучер за пазаруване на стойност 100лв.
Е, кой го носи по- добре? 🙂
Кисс,
М.