Sweet Basics: Белите кецове

За мен всяка дреха носи история, а всяко съчетание пише нова. Различните трендове са вдъхновение, но не залитам твърде много по тях. Придържам се към стила си и смятам, че той пряко кореспондира с цялостното излъчване и заряда, които нося.
Не знам дали винаги са нужни думи, с които да опишеш начина, по който се обличаш.
Минала съм през много периоди и стилови залитания като едни от най-фрапиращите са, разбира се, в тийнейджърските ми години. Карирани панталони (това остана и до днес), широки тениски, фиби и гердани, колкото съществото ми може да понесе. Не беше задължително нещата да си отиват, просто да са по много.
И с днешна дата го намирам за някак чаровно, но
Наскоро исках да се подстригвам късо. Беше ме обзела лека носталгия към точно тези години, но Емо беше категоричен, че тъкмо съм заприличала на момиче, не е редно да експериментираме твърде много с визията.
Аз съм градски тип момиче, което често посяга към абсолютните “Basics”. Има нещо много чаровно в тях, особено ако им добавиш нещо от себе си. Нещо, което да придава завършен вид и цвят, така че отново да няма колебания кой пристига в тези дрехи. Предпочитам „нов поглед“ над класиките и инвестиция в дрехи, с които мога да се забавлявам по-дълго от един сезон годишно.
В предизвикателството на Mall Plovdiv – „Кой го носи по-добре“, трябваше да съчетаем точно една такава класика – белите кецове. Поех си дълбоко дъх и се впуснах в това приключение.
Белите кецове позволяват почти всяка приумица на въображението ти да бъде изпълнена – да изглежда красиво, стилно и щуро.Няма да повдигаме темата колко точно имам в шкафа за обувки, защото не съм сигурна, че мога да отговоря точно, но да кажем, че думичката “много” не е достатъчно описателна.
В избора си на тоалет реших да заложа нещо, което да е супер подходящо за ежедневието. Да е леко феерично – в унисон с пролетта – и да съчетава любими за мен елементи, по които лесно бихте ме разпознали. В случая това е бялата тениска.
Полата има в себе си всичко, което крещи “Здравей, хубаво време, колко време трябва да те чакам?“, както и “Извинявай, Мариелче, но заслужавам да ме разходиш за поне два коктейла в петък вечер!“
Майка ми ме научи да съм нежна и деликатна в избора на бижута. Бавно, но много успешно това, което ви разказах за фибите и герданите остана назад във времето и днес рядко може да ме видите с нещо крещящо. Предпочитам играта с цветове в дрехите, а бижутата – предимно обеци и колие, които да се забелязват, само когато слънцето реши да ги погали.
Колко свобода и положителна емоция ми донесе предизвикателството на Mall Plovdiv, може да видите във видеото в профила им. В случай, че ви харесва какво избрах за моя финална визия, гласувайте в коментар под поста.(цък тук)
И разбира се, емоциите не може да са само за мен – трима от гласувалите ще имат шанс да спечелят ваучер за пазаруване на стойност 100лв.
Е, кой го носи по- добре? 🙂
Кисс,
М.
2019 Mamariella