Search here...
TOP
Daily

Happy Things: Vol.1

Направихме блога преди година. Беше толкова еуфорично, предвид, колко време го отлагах. Много мил момент ми е, голяма крачка. Крачка, която направих и си останах там – нито напред, нито назад. Просто го има, но съдържанието липсва. А си спомням, че всичко бях измислила и това ме караше да се вълнувам още повече.

Няма какво да обяснявам, че нещата не се случиха точно така, защото се вижда. Ежедневно имам желание да пиша, да говоря за нещата, които ме вълнуват, но се оправдавам с липсата на време. Всъщност, не времето е проблем, а това, че много трудно превключвам от ежедневните си работни задължения, които ме обземат на 90%, към нещата, които ме успокояват, карат ме да разпускам и са моето бягство.

Емо плати домейна тази седмица, въпреки че се противих, но като човекът, който винаги ме подкрепя и вярва в мен, каза че дава още един шанс на цялото нещо и от мен зависи как ще се развият нещата. То и от кой друг …?

За това от февруари излизам с мега план, който ще се опитам да спазвам, но не искам да обещавам неща, които не съм сигурна, че мога да изпълня, но да пробваме.. 😊

За да избягам от ежедневието си за момент и да си напомням малките радости, които ми помагат да препускам през времето, ще споделям любимите си неща с вас като по този начин периодично ще мога да се връщам към тях, когато губя фокус. Един вид, често. 

От любима музика, през нещо вкусно за хапване, нещо, което съм прочела, което Красен е казал или поредната нова чаша за кафе, която съм си купила. За чанти и обувки няма да говорим, там е безкрайно. 😊 Или ще, кого лъжа, неизбежно е!

Ще събера февруари в няколко момента и нещата, които ми помогнаха да оцелея още 28 дни.

Музика

Емо ме научи да слушам музика, докато работя. Няколко пъти ни се е налагало да работим заедно – аз потъвам в тишина, той точно обратното.

Отне доста време, но вече успявам да съм концентрирана под звуците на нещо любимо. Споделяла съм ви в пост предпочитанията си, които не пречат на работния процес и концентрацията, а по-скоро са всичко, от което имаш нужда, за да продължиш.

От скоро имаме и нова страст – винилите. За Коледа получихме подарък грамофон и сега всяко едно пени отива за плочи. Много е вълнуващо! Майка ми ни купи няколко от немския амазон и като започна да ги получава, редовно осъмвахме със съобщение от рода на:

– Онзи с маската е тук. Той, между другото, с тая маска прилича на еди-кой-си от нашия квартал, помниш ли го?

 Не, мамо, MF DOOM няма еквивалент, най-малко в Стамболийски!

Вино по обяд

You’re probably eating lunch on your couch. Crack open a bottle of wine. Who can stop you?
Честно, никой.

15 години съм диабетик. Или 16. Вече не ги броя, живея си го. Aко приемем, че са около 15, точно толкова ми отне да приема виното в живота си. Винаги са ми казвали, че чаша вино няма как да навреди, но бях толкова дисциплинирана, че дори не ми е представлявало интерес. Аз само с баничките имам проблем в турнето ми с това заболяване. 😊

Както знаем обаче, вече не съм първа младост и явно с годините и нуждите се променят, та чашата вино стана задължителна. Няма да изпадам в подробности колко точно се омагьосвам от два пръста Сувиньон Блан, но я има магията – в очите предимно.


Следващата стъпка беше вино по обяд, когато съм home office. Да не четат шефството и колегите, или ако четат – да си признаят, че не съм само аз. 😊 

Животът е много сладко комбо между магия и вкусна храна

Не съм много въодушевена от готвенето, просто обичам да си хапвам. Хората, които обичат да готвят изглеждат наистина много щастливи от целия процес – като игра, която ги забавлява и в същото време гали креативната им същност.
Моите кухненски приключения са сведени до минимум. Обичам вкусната храна, но предпочитам някой друг да я сготви с желанието и любовта, които са й нужни да стане това, което е.
Февруари ще го запомня с телешките ребра от Айлякрия, които се надявам и през март да са в менюто, защото не искам да се разделяме. Ако трябва да съм абсолютно искрена с вас, току що изядох една порция!

Малко glamour винаги помага

След като избирах между три чанти на Desigual, в крайна сметка си купих нещо доста стилно, което отговаря на нуждите ми за цвят в живота– малка чанта Tommy Hilfiger от намаленията в Answear.bg. Искам да я нося постоянно, но за момента я разхождам само до завода и обратно.

Единственият спорт през февруари бяха филмовите маратони в Netflix

Искрено завиждам на хората, които сега откриват сериали с по 4-5 сезона и не изживяват ужаса от скролене и търсене на нещо ново. Имам чувството, че сме изгледали всичко и това малко ме натъжава.
Все пак успях да открия нещо и за седмица изгледах Good Girls. Мани Монтана и Кристина Хендрикс направиха нещо доста приятно и неангажиращо като мога да кажа, че и доста се посмях. Първи и втори сезон са супер, трети е правен, заради интереса към първи и втори, иначе нямам обяснение какво беше това, което изгледах. Но ще ви призная нещо, то аз вече и на Емо  си го казах, така че мога по-гласно да го кажа – и до пети сезон ще ги изтрая, ако по-често ми показват Мани Монтана. 😊

Право в "имоциити"

Като се замисля, не е само Февруари, последните три месеца са, просто сега, за първи път от много време виждам  подобрение в състоянието на кожата си и това ми дава малка надежда, че някога, в обозримото бъдеще пак ще имам равен тен и ще грея, без да се налага да се замаскирам с хиляди неща, от които няма смисъл. Лошото състояние на кожата не се оправя с грим и това не е нещо, което не знаем.

Три месеца Грозната Бети стигат и смятам да вляза в пролетта като една доста свежа госпожа. Амин!

Беше ми изключително приятно и разпускащо да опиша всички тези малки случки и да мина през тях още веднъж.  Като kind reminder, че е добре от време на време да се спрем, да поемем въздух и да се замислим за магията, която ни се случва.

Цунки,
М

«