Search here...
TOP
Momlife

Dude mom: откровеният разговор

Стилът на родителстване е въпрос на лични предпочитания.
От това да избираш дали ще си хеликоптер, докато размахваш домакинска кърпа, играеща ролята на перка или рейнджър, скачайки от дивана на земята, с черпак в ръка, до храненето от шише или гърда. Тези избори може да са вдъхновение за някого, а може и да нямат никакво значение за друг освен за теб, което в никакъв случай не е нещо лошо или притеснително.

Сигурно звучи банално, че точно майчинството е моя преломен момент в живота, но всичко толкова абсурдно, лудо, изтощително и новo, което ти се случва е най-великата сила, която влияе на взимането на решения.

Въпреки, че не е тайна, има моменти, в които си тотално негоден да фунционираш, камо ли да вземеш решение. Все пак се чувстваш достатъчно осъзнат и сигурен, че каквото и да измислиш, е най-правилното. Да, такова е, преспах, реших го, така е! Ок, всички знаем, че не си спала, кого лъжеш? 

По едно време просто се успокоих.

Осъзнах, че не съм първата и последната майка, не само при мен емоциите бликат една през друга, гонят се, лутат се, тясно им е в мен. 
Реших, че трябва да оценям повече какво ми се случва и как всеки ден уча нещо ново – за себе си и за света около себе си.  Да гледам на всичко по по-забавен, не толкова сериозен начин, защото оставиш ли се на това ново нещо да те извади извън равновесие, до положение, в което вече ти самият не си в хармония, е, имам лоши новини за теб.
Ето ме, аз съм, три години по-късно, майка на най-русото бебе от набор 2016, топ фаворит на всички наоколо. Сигурна съм, че 70% от инстаграм последователите ми са там заради него. 🙂
Но знаете ли, наясно съм, че никой никога няма да ме обича толкова, колкото моя човек Краската. А и кой толкова искрено като облека рокля, ще ми каже, мамо, сваляй я тази рокля, тя е за момичета, ти си майка! Никой.. дори и Емо би бил по-деликатен. 🙂 

Обратно на темата. В момента, в който приех какво ми се случва светът придоби съвсем друг смисъл. Даже слънцето взе да грее различно, а беше февруари, минус 15 градуса, тежка зима.
Дадох си сметка, че винаги съм била толкова chill и съвсем спокойно мога да съм една от онези готини, луди майки, в дънки и бяла тениска, които нищо не може да ги спре. (Бих добавила подходяща песен тук, но няма още от сега да ви тормозя с музикалните си предпочитания.) 

Teзи майки, също като мен са някъде на ръба между лудостта от майчинството, което те кара да крещиш и лудостта от майчинството, която те кара с глас да се смееш. Учат се всеки ден да приемат нещата спокойно и с отворени обятия  да прегръщат всичко, което ги очаква занапред.
Не, че нямам тежки моменти. Случва се по-често, отколкото мога да си призная, но тогава съм толкова благодарна на самоиронията, която имам, защото само тя ме спасява. 

Онзи ден, например, тръгвам си от тренировка, толкова заредена и размазана, кръвните ми захари ся някъде между 0 и -3 , всичко се крепи на много тънък косъм, но въпреки всичко, леле, каква тренировка! Докато се опитвам да си отворя вафлата, за да регулирам състоянието си, КАКВО ДА ВИДЯ??? Няма ми колата, майки! Шокирана, притеснена, с 20 лв в раницата, полуотворена вафла и захари с отрицателен знак, се опитвам да набера Емо и припищявам, че ми няма колата. Вдигнали са я! А можех да се обзаложа, че по тези улички,  ако влезе паяк, трябва да викнат друг паяк, за да го изкара. В същото време, крайно неподходящ момент, започват да ми звънят мама, баба, Спиди…
Отивам да си я взема, разбира се 20 лв не стигат дори да вдигнат прозорчето на кабинката, за да ми кажат, че 20 лв не стигат, но все пак разбирам, че дължа 65 лв. Питам полицая, знае ли колко време съм ги събирала тия 65 лв и в края на месеца точно, вдигат ли се колите на млади майки, едва скатали малко време за тренировка? Знае ли колко памперси са това!? Той излезе смирен и приятен човек, каза ми, че ако продължа така с чувство за хумор да гледам на нещата, нищо не може да ме събори.
Тогава не обмислих много думите му, защото още бях в неопределено състояние, спешно нуждаеща се от храна.

(Също ми сподели и за фейсбук група, от която мога да поръчвам памперси на по-ниска цена).

Накрая на един ден, в който си билa майка, съпруга, свършила си хиляди неща, нямаш ли нужда от малко лично време да се отпуснеш и да се посмееш? Ако се е наложило да повториш около 365 пъти за 10 минути на детето да си обуе обувките, да си напише домашните, да си прибере играчките, да дойде да яде, да остави пердето, че у нас с пердето имаме голяма драма. Имаме нужда от такива щастливи моменти, да си ги откраднем, даже да си ги крадем ежедневно.

Тук ще намерите моите гледни точки за отглеждането на дете –  the real deal of parenting през моите очи – за мен е cool с всиките му лудости.

За щастие, няма да говоря само за това и ако искате да видите как умело съчетавам дънки, бяла тениска и гуменки по 3872872 различни начина, специално ще отделя време и внимание да ви го покажа! С токчетата не се разбрах преди детето, сега дори не се и опитвам, но вижте с тези три неща, които споменах по-горе, съм нещо като мастер йода. Или бейби йода?  Sorry not sorry.

Така че, вземете си чаша кафе, седнете удобно, препоръчвам под звуците на Anderson Paak – Malibu, отпуснете се за 5 минути и се забавлявайте в моето виртуално пространство!

М

»

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *